Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?!
Знам,че само ти не ме виниш.
Реката на любовта отнесе
чувствата на недовършен химн.
Безутетешна, есента застила
колоратура несподелена страст...
Над мен са дъждовните предели.
А ти, къде си в жадувания час?
© Стойчо Станев Всички права запазени