7.09.2022 г., 14:28 ч.

Жажда 

  Поезия » Любовна
334 6 15

Небето есенно заплака...

А аз останах тъжен и сам. 

И от никой вече не очаквам 

в душата ми да запали плам.

 

А ти, къде си?Ти къде си?!

Знам,че само ти не ме виниш.

Реката на любовта отнесе 

чувствата на недовършен химн.

 

Безутетешна, есента застила 

колоратура несподелена страст...

Над мен са дъждовните предели. 

А ти, къде си в жадувания час?

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за поздравите и пожеланията, Латинка-Златна!
  • "А ти къде си в жадувания час?"
    Тя е в сърцето на лирическия!

    Благословен ден за теб и твоето семейство! Бъдете здрави!
  • Благодаря за оценката, Росица!
  • Благодаря за коментара, Дочка!
  • Красива дъждовна импресия!
  • Благодаря, Георги!
    Благодаря, Петя!
  • Хубаво
  • Чудесно.
    Липсваше...
  • Благодаря за коментара и оценките МИГ-31 и Младен!
  • И Христос питаше Бог от кръста - къде е Той, защо изостави Сина си.
    Да се надяваме на хепиенд, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Жени, Миночка, Тоти,Пепи,Теодора и Мария!
    Вече съм тук!😍
  • Усетихме и ние като твои читатели жаждата от твоята тримесечна липса, Стойчо. Много въздействащо стихотворение, макар и да горчи от самота. Браво!
  • Много подходящо заглавие, красиво изведена идея! Поздрав! Благодаря за приятната изненада, нещо ми се беше загубил ❤️
  • Тъгата само разпалва жаждата.
    Поздрави!
    Успех!
  • Много гореща изповед, Стойчо, самотата вгорчава живота, а когато дойде есента, сякаш най - силно се забелязва! Поздравявам те за хубавия стих!
Предложения
: ??:??