Жажда
Моята жажда ненаситна
е като непокорна жива сила,
светлия ми ден с нея
искам отново да прегърна.
Като вик на мъничко дете,
като шепот ангелски в рая
да дойде тя с любовта -
такава, каквато я желая.
Да ме грабва всеки миг,
да ме разкъсва на хиляди парчета,
да нахлуе в моята кръв
все с такава земна сила.
Да изгори с мен в любовта,
с моята гордост да бушува,
със стъпките ми да върви в нощта,
цяла с мене да се слее.
Дори да изгоря
от тази жажда ненаситна,
пак ще бъда огнена жена,
дори и грях да сторя!
© Мария Всички права запазени