По тихата пътека си вървял,
безшумно си ме следвал,
мечтал си ме,
бездумно си ме пял
и просто си ме чакал.
Не си забравил
за следите,
оставени
от мен
в очите ти,
така красиво
си ги претворил
във жажда
за обичане.
И знаел си -
ще се потърся
във топлината
на ръцете ти,
във тръпката
на младо вино
ще се покръстят
устните.
Пътеката е толкова красива,
не спирай,
защото в краят й,
в копринени мечти
те чакам.
Така безмилостно
отново
си ме претворил
във жажда
за обичане.
(посветено)
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени