Магия на лудетина. Всеки мъж взривява. Вълшебница самодива. И е толкова красива! Пристъпва без нежност, без страх. В хаос и мрак. Светица или мъченица!? Към небето поглед отправя. Не иска да е много щастлива. И сякаш се разкайва. И търси братята си по душа. И намира други, по грешки. В затворена врата се блъска. Всевъзможни пречки! Потъва в безразличие. Ще умре ли без светлина!? Намира кураж. Дошло й е до гуша от самота.
А неговият път е като гърч. С пръстта ще изгори! Но заедно със нейния... Там, където пепелта ще се превърне в бисер, нали!?
Благодаря много, аз пиша от една година без да имам понятие
наистина как е начинът. Ще се уча може би постепенно.
Радвам се много и на такива откровени коментари!!!
Поздрави, мила Мария!!!
И на мен ми харесва стихотворението или по-скоро идеята и емоцията заложени в него, но поетичната форма наистина трябва да се доизпипа. Извинявам се, че се намесвам, но истината повтаряна от редица творци и според мен най-правилна е, че първо трябва да се овладее ритъма и римата. Така стихът ще е лек и ще се чете по-лесно, по-силно ще въздейства. А по-нататък, ако някое модерно литературно течение те увлече, ще е по лесно да твориш в неговите правила. Иначе поздрав за стиха!
Благодаря ви Доче и Пламене!Радвам се на коментарите ви,
в нашия поетичен клуб са ме хокали за произведенията ми.
Искат да се придържаме към класиката.Къде е истината!?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
наистина как е начинът. Ще се уча може би постепенно.
Радвам се много и на такива откровени коментари!!!
Поздрави, мила Мария!!!