Жалба за обич

„Този влак за Бургас е тъй бавен,

още сънувам дъждовния плаж..”

                        Хр. Фотев

Когато ще се връщам в моя град

и стълбите към прага ще изкачвам,

закътан във сърцето порив млад

потръпна с парещо очакване.

Когато с полъха на бриза,

с най-белите платна на път,

пречистен от любов, с развята риза,

прииждам приливно във  дух и плът.

Дочакала ще ме целунеш там - на кея,

където се прегръщат суша и вода.

Защото няма да посмея

без погледа ти да отплувам сам!

Оттук за някъде и може би далече,

но никога без твойта топлина,

съгряваща самотната ми вечер

в каютата на моята душа!

Докосването твое задъхано стопява

дистанции, тайни и мълчания,

едно поглеждане последно

утеха в залива ми подарява!

В утрото на синя нежност,

когато се завръщам в моя град,

за теб с надежда  аз копнея 

да ме дочакаш... там - на кея!