11.09.2007 г., 18:26 ч.
ЖАЛКО Е
478
0
0
Жалко е, че не мога след тебе да извикам: "Остани!"
Жалко е, че не могат да пресъхнат тези сълзи.
Не можеш да си представиш колко много те желая.
Във всяка свободна секунда за теб си мечтая.
Спомням си миговете, прекарани в онзи бар.
Да, ти беше моят спасителен фар.
Още виждам твоята усмивка,
макар край мен да се стеле мъглива покривка.
В нощта ме преследват твоите очи,
а гласът ти ми нашепва: "Обичам те! Не плачи!"
После се събуждам и още повече боли...
Сърцето ми стене, душата кърви,
всяка клетка в мене крещи!
Не разбираш ли?
Моля те! Остани!
Жалко е, че не могат да пресъхнат тези сълзи.
Не можеш да си представиш колко много те желая.
Във всяка свободна секунда за теб си мечтая.
Спомням си миговете, прекарани в онзи бар.
Да, ти беше моят спасителен фар.
Още виждам твоята усмивка,
макар край мен да се стеле мъглива покривка.
В нощта ме преследват твоите очи,
а гласът ти ми нашепва: "Обичам те! Не плачи!"
После се събуждам и още повече боли...
Сърцето ми стене, душата кърви,
всяка клетка в мене крещи!
Не разбираш ли?
Моля те! Остани!
© Анита Райкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
