бялатишина
136 124
18.06.2020 г., 21:03 ч.

Жар 

  Поезия » Любовна
647 2 3

Срамувам се пред тебе да застана.

Срамувам се от жалките си грешки. 

Дори да ми простиш, ще се разпадна,

дори да ме обичаш, ще е тежко.

 

Едничко само в цялото ме плаши

и даже да те няма предпочитам.

Страхувам се от чувствата си бясни.

Боли ме просто - толкова те искам. 

 

И силата усещам непокорна 

на порива безумен на сърцето. 

От теб да се откажа е възможно, 

за да запазя разума си сетен. 

 

Какво у мене жадно си събудил,

коя окова с нежност си изтръгнал?

Пред теб да проговоря се срамувам, 

защото крия в устните си въглен. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??