ЖАР ПТИЦА

Жар птица на щастието веднъж

нежно с крилото си ме погали.

Това беше миг, като пролетен дъжд,

но ме право в сърцето удари.

Засияха мойте жадни очи -

тъй хубаво е да се живее!

С теб да съм и ден, и нощ до зори.

Сърцето пълно иска да пее.

И стана мой целият голям свят -

цветя, дървета, зверчета, птички...

Звънеше в ушите ми детски смях

и исках да прегърна всички -

Но тъй бързо тя от мен отлетя -

мълчалива, сияйна, мечтана.

След нея настъпи пак тъмнина.

Само сповен красив ми остана.

Отново пак омразната самота.

Отново ежедневие сиво.

Защо идва само за миг любовта

и щастието, толкоз красиво?