Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи.
В тях светът прекрасен изглежда.
И отминават сезоните,
Докато горя от надежда.
Че бъдещето все пак може да е по-светло.
Че утрешният ден ще е по-добър.
Ех, да можех да остана в ръцете ти,
За дълго.
Да изгарям, трептя,
Да се стопя от очакване.
А после да съм твоя до безпаметност,
Докато устните ти ме целуват бавно.
© П.В.
© Полина Велчова Всички права запазени