На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак
и пръв ще се спусна по стръмния склон.
Звезда ще изгрее на сив небосклон.
Играта щом секне, в дома се завръщам
при чудните коледни гозби на мама.
Тъй вкусно ухае и аз я прегръщам,
забравям тъгата, че само сме двама.
Поглеждам в небето с надежда и плам, ...