Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов,
да докосвам лицето ти с трепет на крехко момиче,
разпознало за първи път в себе си властния зов
на горещата кръв и на древното тайнство "Обичам".
Пожелах си и устните - пеперудени, леки крила,
да оставят горещи следи върху бялото рамо,
да узрява в прегръдката, ласкаво силна, страстта
като плод забранен, с най-опасно отровната сладост.
Да се вия в очакване огнено - дива лоза,
да избухват под твоята мощ в мен копнежни вулкани
и да стихна смирена, по-прозрачна от бистра сълза,
до гърдите ти топли. Цяла вечност така да остана.
© Вики Всички права запазени
Поздравления, Вики, очарова ме лиричното ти бисерче!