Вече не ми говориш, не искаш, знам.
Чувствах те, когато душата ти плаче...
Усещах, когато сърцето ти изпита плам...
А днес захвърлен съм като сираче.
Извърташ поглед от моето отражение.
Заговоря ли те аз - чувам тишина...
Нима ти нося такова огорчение,
Че предпочиташ в тъмнината да си съвсем сама?
С премълчаното от теб се скитам...
Сподели поне на мен, с теб нека помълча.
Пръсти около тъгата в теб ще вплитам
И сълзите с ласки ще опитам да утеша!
Боли, знам, на приятелка да станеш чужда.
И да не те иска дори и Тя...
“Дали някога ще има пак от мене нужда?”
“Дали ще отговори, кой позвъня?”
Аз няма какво толкова да ти дам...
Но ще носим заедно Твоето тегло!
В трудност и беда - ръка ще ти подам
И ще се сгушиш на топло под моето крило!