10.07.2007 г., 9:35 ч.

Жена 

  Поезия
5.0 / 3
546 0 2

Жена е другото ми име -
желана, страстна и добра.
Ако успееш - забрави ме,
ако не - ще дойда във съня.


Ще шепна с тихия си глас,
ако поискаш - прегърни ме,
ще ти даря частица дива страст,
но да остана - не моли ме.


Ще бъда твоя дневен блян,
копнеж неистов и несбъдната мечта,
от сладки грехове си изтъкан,
потърси ме и в реалността.


Но когато нощ отново падне
и покаже се красивата луна,
отново мислите ти ще открадне
споменът за чувствена жена.


В лунна светлина обляна,
със звезден шал и мека пелена,
идвам, но този път ще остана
и ще бъда твоя истинска жена.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
  • Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...

Още произведения »