22.09.2008 г., 8:53 ч.

жена 

  Поезия
513 0 5
ЖЕНА
Заспива вятър в нейните коси.
Във съня си нежно той я гали.
Прическа после от вълни гласи,
заплита във косите и спирали.
Тя тръгва с вятъра в ръце.
Поспира градският часовник.
Оси след нея са мъжете.
Прекръства се градът духовник.
Изгаряна от погледите луди.
За нея всеки паяжина плете.
Градът сърцето иска да изнуди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??