ЖЕНА
В устните дъха на пламъка усещам.
Очите ти стопиха в мен парчета лед.
Умирам и възкръсвам при всяка среща.
Целувката ти ухае на дъхав мед.
Не си богиня, но вярвам в теб?
За мен си вселена непозната.
Оставаш ти, любовен жребий.
Със теб ще продължа нататък...
© Мимо Николов Всички права запазени