Хайде, тъга, напускай ме вече...
Много години над мене ти бдя...
Като облак дъждовен и черен
над душата ми хвърли твойта слана...
Пътя пред мене в сянка ти криеш
и затваряш всяка врата...
Пращам те вече при него...
При онзи, който прокле ме в нощта...
Занеси му подарък от мене,
прегърни го с едната ръка...
Нека по-малко той да пострада...
Половината от мойта тъга... ...