Сутрин става, не бърза за никъде...
Той животът без друго не спира.
На леглото присяда, отърсва се.
Днес е ден като другите, същият.
Пред огледалото застава и поглежда се.
Очите и отварят се сега.
В началото мъгливи са, не и се спи.
Тя болката ги скрива, но едва.
Поглежда в тях дълбоко търсеща.
Да, ето пламъка!
Показва се!
Запазен е!
Полека се разпалва и разгаря се!
И в миг се стопля цялата и същност!
Събужда се за нов живот в нов ден.
Главата и се свежда леко...
Ето я!
Топлината идва отвътре обсебващо!
Усмивката изгрява на лицето и!
Раменете се изправят гордо, женствено.
Тялото- изпъва се кат' струна.
Душата и пак шеметно разгръща се.
И вярва, и надява се, и чувства!
Сега е жива! Нов ден е пред нея!
Жена е!
И днес ще се живее!
© Диана Бунева Всички права запазени