Понякога си с напукани длани, отрудена, уморена, изтерзана. Друг път - гримирана с очи очертани, обичана, мразена, презряна.
На нов живот си начало, грижовна, ведра, засмяна. Като зимна прелест в бяло желана, като лято мечтана.
Като слънце грееш в сърцата ни и никога не искаш нещо в замяна, горда си майка на децата ни, търпелива - с нерви от стомана.
Даже в космоса си била, покорила цяла Вселена една и любов в сърцето си стаила, твоето име, прелест, е ЖЕНА!!! |
© Златко Станоев Всички права запазени