^Azrael^ (Станислав Георгиев)
43 48
8.12.2004 г., 19:38 ч.

Жена 

  Поезия
1869 0 5

Жена

Ти си толкова красива,
нежна, малка, срамежлива.
Ти си пламъче игриво,
палещо ме и бодливо. 

Ти снежинка си и падаш,
стигнеш ли ме, ме смразяваш.
Малък облак си в небето,
тъй позната на сърцето.


Ти си бледото сияние,
в тъмна нощ на разкаяние.
Има те, но си далеч,
бягам аз след тебе веч.  

Ти звезда си в небосклона,
дърпаща ме към балкона.
Тъй красива, тъй прекрасна,
някак страшна, някак сластна. 

Ти си властната чаровница,
ти отваряш мойта гробница.
Аз мъртвец съм в нея, да,
но желая те всегда. 

Грях си ти от боговете,
пратен на човека във нозете.
Палиш го и го смразяваш,
знаеш ти да съблазняваш.                       
          
 
Ти си ти. Жена зовеш се,
сила имаш ти върховна.
Ти с мъжа се разпореждаш
и с любов го ти владееш.

© Станислав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • края не ми хареса
  • Толкова е хубаво !!! И на мен ми се прииска някой да напише такива думи за мен.
  • Страхотно е!6+ ти пиша.
  • кога някои ще напище такова стихотворение за мен? щастливка е тази "жена".
    пиша ти 6
  • Супер яко е... Знаеш ли, по-добре се замисли за бъдещето дали да не продължиш с поезия.
Предложения
: ??:??