laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5.05.2019 г., 19:02 ч.

Жена 2 

  Поезия
386 2 2

 

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият

 

стои Жената, плашещо сама -
несбъдната от никого надежда.
А погледът й - огнена кама,
в която светлината се оглежда.

 

Весталка е. Несътворила грях.
Като река планинска са косите.
Посипана е цяла с лунен прах 
и свети с красотата на звездите.

 

Жена е. Значи - нежна и добра.
Да, на живота тя е извор вечен.
Дано във две слова я побера:
Прекрасен сън. И... блян далечен.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??