Една самотна душа, мечтаеща за приятелско рамо,
откри необходимата топлина в едно-единствено само...
тя се отклони и тръгна по ''неверния път'',
стигна до теб, до твоята пропита с копнежи плът...
А в същото време душата крещи,
желае разбиране и обич,
ала успя тя да прикрие успешно своите мечти
зад тленни блуждения, превърнали се в бич...
Къде си, герой мой? Дали някога те е имало,
нима не видя ти моята крехка душа...
къде си, любовнико страстен, да вземеш мойто минало,
да ми покажеш чувства в тая куха суета...? ...