Cassie (Теодора)
18 97
23.08.2007 г., 14:30 ч.

ЖЕНА 

  Поезия
557 0 4
Призвана съм любов да търся,
нали затуй аз нося името Жена?
С високо вдигната глава провалите да срещам
и все по-силно да обичам, по-силно да горя.

Призвана съм с нежност да дарявам,
с ласки да обсипвам всичко покрай мен,
да вярвам истински,със същността си да се боря
да бъде този свят по-чист, по-съвършен.

Призвана съм да бъда истинска -
да страдам, да крещя, да моля...
Да се изправям всеки път, щом ме съборят
и пак да се усмихвам без тревога.

Призвана съм по пътя си аз диря да оставя,
следа една поне за утрешния ден.
Човек от себе си да мога да напрява
и да даря живот, тъй както дали са на мен.

Призвана съм, това така ме радва!
А всичко хубаво тепърва предстои.
С гордост осъзнах това призвание
и с достойнство ще се назова Жена!

© Теодора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??