Опъната съм струна, тънка нишка,
трептяща в тиха лятна мараня!
Жадувана, магическа въздишка
и скрита, недоказна вина!
И има ме, и няма ме в небето,
и ходя, и не ходя по земя,
и дишам, и издишвам със морето,
и тлея, пепелея... и горя!
Позната съм и още неоткрита,
единствена, а с хиляди лица,
със стил, и непокорна, несъшита,
и нощна, и царица на слънца! ...