Жена

18.09.2010 г., 12:02 ч.

Поезия » Любовна

588 0 2

Ж Е Н А

Ти си отиде,

без да усетиш

колко много ми струва

да сподавя вика – ОСТАНИ!

Колко много ранени

предчувствия жертвах

да заставя ръцете си

в този миг да застинат.

Но всичко това бе началото,

всичко това стана истина

много по-късно,

едва когато видях,

че останах сама.

Тогава сърцето ми викаше,

страхът се задъхваше,

а устните ми повтаряха :

Няма нищо особено,

като всички е,

дори не е хубав...

О, Господи боже, защо ме разпъваш

върху моите истини?

Кажи ми вместо това

как да го върна.

... а ако можех тогава,

тогава щях да му кажа:

Върви си, обичам те, но си върви!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tochica1 (Оксана Молер)

2010-10-07T12:17:44+03:00

Бих искала аз да съм го написала....толкова ми е познато в момента!
Благодаря!
Donka900 (Триб Трибс)

2010-09-18T15:06:52+03:00

Изпитвам същото...Поздрави за смелостта да кажеш "Обичам те",да признаеш,че живота е за двама