11.01.2020 г., 6:29 ч.

Жена от пламъци. 

  Поезия » Любовна
680 4 2
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци,
но тялото ти - още девствено,
щом още не гасил пожар със сладост,
ръцете ми за теб са неизвестност.
Тогава ще се съблека рождено.
Без бронята от белите си листи.
И без мастилото във вените.
Със кръв плътта ми има смисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??