Една жена, която може да обича,
в сърцето носи пламък от жарта.
Една жена, която с облаците тича,
не се страхува да се мокри под дъжда.
Чадър не носи, жаравата я топли,
от обич в пламъци обича да гори.
В криле превръща обичта си...
и мокра да е в жаравата пламти.
Не знае що е буря, вятърът е нейна сила,
с вихъра подемен във сърцето си лети.
Жаравата я кара да се чувства жива,
след пороя, за да може да прости. ...