Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които
всяка вечер се друсат с любимата ко̀ка.
Този свят е разбито със злоба корито,
но животът под него все още е мокър.
Този свят полудя! Той не ходи на лекар!
Всяка вечер се скита по пътя си сам.
Този свят е прашинка, красива и лека,
но защо не излита високо... Не знам... ...