17.08.2008 г., 22:26 ч.

Жената 

  Поезия » Любовна
964 0 4

Чу ли думите?
Носеше ги вятъра,
те идваха с вихъра от падащи листа,
по-тихи от стъпките на котката,
по-приказни от самодивските слова.
Гората... тя говореше,
разказваше за нея -
това чудо на природата,
приело облик на жена.

© Габриела Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??