Жената е хубава сутрин,
без грим,
завита под тънко одеяло,
пробуждаща се и протягаща своето тяло.
Жената е хубава сутрин,
завесата от прозореца когато отдръпне,
посрещаща утрото,
косите си с ръка да подръпне.
Жената е хубава сутрин,
с чаша кафе,
по пода пристъпваща боса,
в креслото да седне
и небрежно крака да кръстоса.
© Димитър Георгиев Всички права запазени