Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми,
Откриваш най-силния пламък.
Аз съм точно онази жена,
която ти не щеш да целуваш.
Но която обичаш за двама.
Аз съм жената, която тича из твоите мисли разбъркани.
И тази съм, която проклинаш задъхано,
Която прогонваш. А тя все се завръща.
Аз съм тази, на която тряскаш вратата на къщата си.
Аз съм жената, която те изкарва извън равновесие
Но съм и тази, която превръща те целия в нежност.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени