със ефирна безначалност
плуваше
в живите пясъци
по брега на времето
стъпките ù
оставяха следи
от блестяща прозрачност
походката ù
дишаше безвремие
и нямаше име
и нямаше страх
и нямаше възраст
и нямаше дрехи дори
само в нежност
облечена
вървеше
вървеше
вървеше...
жената
която отмина
без
да се обърне
© Соня Емануилова Всички права запазени