На Цвета... 

Вселената в сравнение със теб, 

е в скучния нюанс на черно-бялото.

Обагрена със всички цветове, 

ти жива си картина, цялата. 

Съставът ти безкрайна е палитра 

от слънчеви лъчи, и от небе, 

от вярата в дъжда, и от молитви  

за изгреви със влюбено сърце. 

Оранжевите залези те искат. 

Самотен е брегът, и чака прѝлив, 

че стъпките ти пясъчно му липсват.

(И може леко да ти се обѝди.)

Морето те обича поначало. 

Вълнува се от твоето присъствие. 

На тебе Господ обич ти е дал, 

и с име - цяла пролет да те кръсти. 

Вселената събира се в душата ти, 

ала поета не намира точни думи, 

но знам, че ти си живата вода, 

любов, блаженство. Цяло чудо си! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.09.2023