dansyto (Данаил Таков)
815 3635
29.08.2020 г., 6:54 ч.  

Жената в черно... 

  Поезия
880 3 5

Жената в черно знаеше за мен,

дочула бе от приказки безбройни.

„Той пише разни думи всеки ден,

ту подредени, друг път безразборни“.

 

Жената в черно се озадачи,

„Какъв бе този – смотан, недодялан“?!

Но с крайчеца на моите очи

усещах, как във мен се беше взряла.

 

Прочела бе от стиховете ми,

надникна ми в душата горделиво.

Аз сякаш чувствах нейните следи–

оставени в трева, до болка жива.

 

Разкри ме в мойте блянове, мечти,

зави се със терзания и тайни.

Окъпа се във страсти и сълзи,

преплува чувствата ми, тъй омайни.

 

И аз останах някак изигран,

„напълно гол“, задълго да ме гледа.

Пропи ме до основи – пуста свян,

жената в черно удържа победа!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??