Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
владеем рая с женските си бели тайни,
лъчите на амур са бойните ни пушки.
Превземаме крепости без войни и куршуми,
раздаваме по женски възмездие и мир,
наказваме не с омраза, а с любовни думи,
сърцата мъжки крадем с еликсирен пир.
Наричате ни крехки слаби половинки,
но можем с желязна воля дом да съхраним,
и изневерите с поредните ви любимки
да отминем гордо и без злост да опростим.
На вас, "силните", сме стоманена опора,
от черното бяло правим и напред вървим,
вярваме, че няма край светлото в простора,
дори когато от мъжките ви рани кървим.
Затова на празника ни светъл и красив,
дарете ни с обич не в опаковка фалшива,
а искрена и бяла като ласкав цвят звънлива,
за да е безсмъртна женската ни сила.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Радвам се, че харесваш стиха ми!