Плътта ми тръпнеща те чака,
пред лицемерните лъжи
за добродетелност и плахост
в миг всички маски тя свали.
Плътта е слаба - в похотта родена,
от похотта на тялото живее,
душата се опитва да превзема,
понякога над разума владее...
Плътта е грешница невярна,
като издайница една,
разкрива всяка скрита тайна
дълбоко в женската душа.
Плътта ми тръпнеща те чака...
Плътта на истинска жена...
© Таня Панайотова Всички права запазени