Септември чука на вратата,
на вратата на есента златна,
сутрин росна пада сълзата,
изпращайки зората лятна.
Вятърът на крилете носи
пурпурния есенен цвят,
оставени са мечтите боси
в един изгубен летен свят.
Септември жертва отново
своите десет дни последни
за есенни желания нови
върху клони голи и бедни.
© Никица Христов Всички права запазени