Далеч си ти сега от мен, далеч на толкоз километри.
И каза ми „Ще пратя вест”, но няма и следа от теб.
Но кой си ти всъщност?
Дали си този, който чаках, или и ти си пътник в моята душа.
Дано не е така!
Дано отново да те видя, да видя твоите очи
и устните ти сладко да целувам до първи слънчеви лъчи.
И тогава нека се вдигне морето, със своята силна, синя красота.
Да ни поеме и погълне двама в своята смъртна тишина.
За да разбере светът тогава, че ние с теб сме жертви на една
Любов голяма.
© Катя Чортова Всички права запазени