Жесток
Безумна ли бях, че те молих,
ти мен да обичаш копнях.
Какво ли аз още не сторих -
умирах за тебе, живях!
В очите ти срещах ненавист,
в ръцете ти чувствах студа
и толкова злоба, омраза,
до теб щом положех глава!
И рани от тебе аз нося,
кървящи, убиващи, тежки...
Но колко любов ще изпрося,
и колко мечти и надежди?
А ти си жесток и безмилостен,
остана си каменно твойто сърце,
трошички подхвърляш и смееш се
на моето тъжно лице!
Повярвай ми ти, все пак някога
моята обич към теб ще умре,
тогава и ти ще изпитваш пак болката
на смъртно ранено сърце!
© Ева Станчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Безумна...Не!Просто влюбена. И като всяка влюбена жена се нуждаеш от топлина, любов и нежност.
Прекрасно начало. Поздравления и ... Добре дошла!!! -
Mъжете трудно обичат,Ева! Трудно е да развълнуваш мъжкото съце...И обич да търсим,пак без нея оставаме...
-
Благодаря Веси - аз я срещнах преди 4 години!!!!
-
"Повярвай ми ти, все пак някога
моята обич към теб ще умре"
Добре пишеш,но нека това е първият и последният стих за тази илюзия-любов...Вярвай и ще срещнеш истинската... -
Andromaha..Любов е..и това е любов,при нея няма граници
Браво за стиха..все едно е писан за моята история..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прекрасно посрещане!