Това жестоко обичане,
изпълнило с дъх тишината
прилича много на орис и вричане
и плете с гняв нишките на съдбата
Пали клади, с огъня вие,
сякаш нестинар си изплаква душата.
Не му е по мяра никоя истина
и се наказва до смърт със лъжата,
а после целува стихийно,
като буря овършала земята...
... това свирепо обичане
е неравен белег от дяволски зъб,
спомен е, карма от минал живот,
и на сърцето е най-острия ръб
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени