Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Веднъж, разхождайки се в парка,
ме срещна дама непозната.
Желаете ли, господине, пари,
пари изкарани в кревата?
Учуден, но и любопитен,
съгласен кимнах и с глава.
Подмиши ме и ме поведе
към свойта лъскава кола.
Заведе ме в палат огромен.
От А до Я, страхотен шик.
Вкара ме в затъмнена стая
и ме посочи със камшик.
Сега, младежо, ще ме пляскаш,
със тоз камшик и с твоя прът.
Доволна искам да остана,
за мен мъжете веч са кът.
Засмях се тихо и започнах.
И доста си се постарах.
Остана дамата доволна,
щом в пъти аз а обладах.
Заминах сутринта олекнал,
омекнал, но и със пари.
Реших, че занапред ще бъда,
с такива търсещи жени.
© Христо Костов Всички права запазени