Жив
Когато чувстваш очите си
като две напоени гъби за баня
и те е страх да ги затвориш дори,
да не изтискаш цялата течност за миг;
когато корема се гърчи
в предсмъртни конвулси
и се моли веднъж завинаги
всичко да спре,
когато бодливата тел обвива
вратът ти,
за да не може гърлото да изреве,
тогава идва най-страшния,
най-кошмарния миг:
боли те,
но се чустваш жив!
© Мария Чонова Всички права запазени