ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
13.08.2013 г., 21:17 ч.  

Жив 

  Поезия » Любовна
559 0 9


Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.

Напомняй ми, че жив съм още
със устните си – топли ветрове.
Развей коси във приливи разкошни
по мъжките ми жадни брегове.

Напомняй ми, че жив съм още,
докосвайки душата ми с ръце.
В смеха си окъпи ме полунощен,
да легна с трепет в твоето сърце.

Напомняй ми, че жив съм още,
студени мигове се целят в мен,
 не знае Времето какво е прошка
и само любовта е щит нетлен.

От липсата ти ще умирам бавно;
ще дишам спомени, ще пия блян -
но жив аз искам с тебе да остана -
готов съм и смъртта си да ти дам.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??