myworld (Аз)
284 845
27.03.2014 г., 18:14 ч.

Жив сиротник 

  Поезия
507 0 9

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.

И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.

Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи.
Всяка зима - тих камбанен звън. Късах спомени от куп албуми.

Бях последен и не станах пръв. И се чувствах разпилян пред Бога.
От сърцето ми прокапа кръв. Тъй платих си за делата влога.

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Без присъда и дори без чук. Пак простете, ще остана жив сиротник!









© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аха! Разбирам! Ами случва се! Понякога емоциите и мислите ни се припокриват с тези на други хора! Даже доста често става така!
  • Сюжетът на филма е далече от този в стихотворението ти. Усетих обаче една много тънка и фина нишка, свързваща на места припокрилите се емоционални изблици на лирическия и този от филма.
  • Благодаря ви, Милко, Чо, Санвали и М. Чо, не съм го гледал този филм! Та, какво за него?
  • Васил, всички май сме на тази вълна Много стойностен стих и послание, което те замисля! Много растеш, с всеки следващ ред. Удоволствие е да те чета.
  • И аз те поздравявам, Васил!

    Бъди си такъв, какъвто те кара отвътре подтикът.
  • Е, все пак лирическият е "намерил" изкуплението!
    Харесвам стилната, мъжка поезия!
    Поздрав, Васко!
    Апропо, гледал ли си филма "Възнаграждение за страха"?
  • Поздравления за стиха!
  • Благодаря ти, Краси!
  • Много точни и силни образи на мъчителен духовен разнобой!
    Стойностен е стихът ти!
Предложения
: ??:??