Жива
Дали така сме програмирани
или пътищата си сами градим?
Все търсим нещо и не спираме
и все по най-трънливите вървим!
В дни задъхани, в тревожни нощи
печелим битки, слава и пари,
високи върхове ни мамят още,
а духът ни изтъкан е от мечти...!
Но бихме ли могли да знаем
дали не гоним празни суети?
Има ли ги портите на Рая,
не са ли тленни нашите дворци?
Илюзия или реалност е животът,
реалност от поквара и лъжи,
и залезът несподелен жестоко
странно продължава да мълчи!
А Еверест стои пред мене
и ледовете спират ми дъха,
тръпка непозната ме обзема
от желанието да го покоря.
Щом полета на мисълта ми спират
гордите и недостъпни върхове,
жива съм и брод към тях ще диря,
забравила за други светове.
Защото този свят красив е -
слънце грее ли във две очи,
топлината пурпурна на дните
ледовете бързо ще стопи.
© Лушка Кочева Всички права запазени