Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд.
Животът е в безценната минута. Животът се Живее тук. Веднъж.
Решиш ли да намериш светлината, на своята тъга се усмихни.
Когато се изправиш пред вината, мисли и страховете прегърни.
Мисли и не забравяй да обичаш, когато си дори безкрайно сам.
Помни, че тишината е кокиче, а здравето и тялото ти – Храм.
Боли те – знам, но болката лекува. Подай ръка на тихия си страх.
На миналото свое не робувай. Видя ли? То е вече шепа прах... ...