28.09.2017 г., 22:55 ч.

"Жива жарава" 

  Поезия » Любовна
988 2 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

"Жива жарава"

Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива
като дете или може би самодива.

Като железен обръч ни обгърна
животът сив и еднообразен.
И питам се кое е важно – тя, работата или твоят смях.
И сексът вече не е същия, той в просто задължение превръща се.

Като филм чернобял, роботи се превърнахме
забравихме май ний, че ти за мен и аз за теб
сме най-щастливи.
Ще се боря ден за ден, за миговете ни красиви.
ще вярвам в нашата съдба, що сърцата и душите ни събра.


Ще бъдем, като родителите ни побелели,
що ръце държат и с целувка доживели
своите деца да гледат те замрели.

И въглени ще ни горят от живата жарава
и любов и мраз, ще има във живота наш
но зная, че твоята ръка е там до мен
след години в любовен плен.

© Николай Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За жалост, често рутината убива страстта. А в любовта тя е важен елемент. Влюбените забравят, че трябва да поддържат магнетизма си и след като се оженят.
Предложения
: ??:??