посветено на представлението "Живак",
на Здравко, Снайпера и

всички знайни и незнайни герои с Живец 

И отново "Живак" ме връща

във време мило, като в бащина къща.
Разхвърля спомени диво,

обръща чувства стремглаво,
прелива смях от дълбоко,

разтваря сърце нашироко.
Този Живец няма цена,

той влива сили и жажда за свобода.
Дава устрем за друмища нови,

мечтите завихря, тъгата топи.
‌В миговете на досег до образ Живачен

всичко красиво като ято полита,

нови вдъхновения във всеки връхлитат.
Благодарност изпълва душите,

смях се лее, греят очите.

http://theatre.art.bg/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA_1331_116_20