Живеем истински единствено в любовта

11.10.2017 г., 13:21 ч.

Поезия » Любовна

770 0 0

Пръстите ти, леко изкривени клони.
Далечно ехо от снагата ти долита.
А споменът със времето се гони.
Крещи мълчанието, но не пита.
Една във друга се давят сълзите.
Ръцете ни си спомнят лудостта.
Когато не обичате, пълзите.
Живеем истински единствено във любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Живеем истински единствено в любовта

Свързани произведения

Коментари

Предложения