ЖИВЕЕМ ЛИ
Изгрев. Залез. И нощта.
И денонощие във миналото.
От календара късаме листа.
Следващ идва. Със меда и жилото.
Минават ден след ден така.
Забавляваме се. Смеем се. Творим.
Отново идва, както е реда, нощта.
По навик, май за предния тъжим.
А радостта е някъде пред нас.
Незрящи сме за нея. Тъй живеем.
Имаме над спомените власт. ...