Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат,
безсмислените, глупави задачи.
Сълзите в бъдещето ще избършат,
воали от мечти... Реката влачи.
Мигът изпълнен е със красота.
Във времето неповторима.
С любов от Бога дадена е тя.
За слепите е винаги незрима. ...